НЧ Зора 1894

Народно читалище „Зора” е основано на 14 ноември 1894 година в село Шабла по инициатива на Петър Стойков, Димитър Вълканов, Тодор Димитров, Добри Панев, Илия Вълчев, Стоян Димитров, Спиро Петров, Димитър Петров, Никола Диков, Янаки Трайков, Марчо Колев и Кольо Марчев. За членове се записват общо 30 жители на селото, които са платили по 0.50 стотинки членски внос. За пръв председател е избран Димитър Вълканов. Създаден е устав, според който читалището ще постигне целта си чрез библиотека, сказки и театрални представления, чрез откриване на дневни и вечерни училища за малограмотни и чрез подпомагане на бедни ученици от основното училище. Още през първите години от създаването си читалище „Зора” се превръща в средище на оживен обществено-политически и културен живот. Със събраните средства от членски внос, дарения и театрални представления се закупуват първите книги и периодични издания. Основава се театрален кръжок, с ръководител Петко Българанов.

През годините на румънската окупация на Южна Добруджа, читалището води нелегална дейност за запазване на българското училище в село Шабла. Будни младежи разпространяват българска литература, изучават български пиеси и патриотични песни, които тайно изнасят по домовете. Подем в културно-просветната дейност настъпва след 1944 година.

Организирани са смесен хор, театрален и танцов колектив, които изнасят своите програми пред населението на важни чествания. Първостепенна е ролята на библиотеката, чийто фонд е обновен и обогатен с нови книги от български и чужди автори. За повишаване на културното равнище на населението важно място заема новооткритото през 1949 година читалищно кино.
През 50-те и 60-те години на ХХ век художествената самодейност в Шабла е в разцвета си. Това е най-масовата школа за естетическо възпитание, която пробужда творческото начало у хората. Читалищните състави придобиват увереност и самочувствие. Идват и първите успехи и признание. Оправдано е доверието към самодейци и ръководители, от обществеността. Със средства чрез самооблагане на населението е построен нов читалищен дом, открит през 1961 година. Сградата е една от най-големите и най-красиви в окръга. В нея се помещават салон с 500 места, читални за възрастни и деца, библиотека, зали за културно-масова дейност, младежки танцов салон, гримьорни. Обогатява се жанровата характеристика на самодейните колективи, разнообразяват се библиотечните прояви. През 1962 година по предложение на Централния съвет на Народните читалища, читалище „Зора” е обявено за образцово. През 1965 година в читалището се откриват едни от първите в окръга музейна и картинна сбирки.

Изключително плодотворни на изяви и отличия за читалището са 70-те и 80-те години. Библиотеката все по уверено се утвърждава като основна читалищна дейност. Увеличават се книжният фонд и читателските посещения. Провеждат се читателски конференции, срещи с писатели, рецитали, литературни вечери и др. В прегледите на Върховния читалищен съюз на библиотечната дейност, библиотеката е отличена с парична награда. Към нея се обособяват и първите пунктове в съставните села, към трудови колективи, лагери и почивни станции. На републиканските фестивали на художествената самодейност съставите завоюват медали и лауреатски звания. За активна читалищна дейност през този период са отличени и индивидуални изпълнители. С решение на читалищното ръководство през 1979 година се осъществява реконструкция и модернизация на читалищната сграда. В новооткритото разширение са поместени две репетиционни зали - танцова и хорова, кабинети за работа на кръжоците по пиано и акордеон, школата по изобразително изкуство. В обявения Национален преглед за най-добра дейност на народните читалища през 1981 и 1984 година читалище „Зора” е наградено с грамоти и парични награди.
С течение на времето много от съставите отмират, други се създават или се запазват съществуващите. В читалището работят театрален състав, танцов състав, хор за народно пеене с тамбурашки оркестър, смесен хор за школувано пеене, естрадно-сатиричен състав, куклено-театрален състав, художествено слово, музикални школи по пиано и по акордеон, школа по изобразително изкуство, кръжок по немски език.

Радикалните промени, които преживява обществото ни през 90-те години на отминалия век поднася на читалищните дейци ново предизвикателство. Издигане на по-високо качествено ниво на всички дейности, създаване на ефективни форми за работа, с цел утвърждаването на читалището като единствен център за културна дейност. Създават се детска вокална група, група за автентичен фолклор и народно пеене, група за популярни песни, школа по цигулка, школа по акордеон и синтезатор, школа по спортни танци, школа по приложно изкуство, танцов състав. Всички групи и състави носят и прославят името на читалището и града на фестивали, конкурси и събори. Духът на оптимизъм и творчество е пренесен и през новото хилядолетие. По повод 100-годишнината на читалище „Зора” е поставена паметна плоча на мястото на първото читалище, на улица „Петко Българанов”. От 2 август 2013 година съгласно Закона за народните читалища към наименованието на народното читалище се изписва и годината на неговото първоначално създаване. 

През 2014 година по Проект "Повишаване на енергийната ефективност на НЧ "Зора 1894"- град Шабла" от Програма за развитие на селските райони на ЕС сградата на читалището е обновена.

В юбилейната 2019 година читалището е представено от следните състави и формации:

• Детски танцов състав;
• Младежки танцов състав;
• Фолклорна група „Добруджанка”;
• Кръжок по фолклор;
• Клуб за народни хора и танци.